Само година след като България стана член на ЕС, от страна, единствено осигуряваща миграция, тя започна и да приема такава. Освен това вече все повече се усеща недостигът на работна ръка.

Затова бизнесът настоява да се либерализира вносът й. А стотици хиляди българи, заминали при други условия, може би биха се върнали тук, ако получат повече сигурност и ясни перспективи. По данни от няколкото социологически изследвания, върху които стъпва стратегията, намаляват желаещите да емигрират от България и българите в чужбина, които се отказват от гражданство. Идеята на стратегията е двата потока да се управляват, за да се получи най-добър ефект. Изчисленията на авторите й, които са от министерствата на труда, на външните и вътрешните работи, на образованието, на Агенцията за българите в чужбина, работодателските и синдикалните организации и други, са, че след 1990 г. са емигрирали между 500 и 700 хил. български граждани.

Една пета от тях са хора с висше образование, а около 40% са със средно. Освен това в университетите в Западна Европа, САЩ и Канада учат около 50 хил. български студенти. Стратегията е обърната и към по-старата, т.нар. историческа миграция – наследниците на поколенията, напуснали България от Възраждането насам.

Откъде ще дойдат необходимите на икономиката работници?

На първо място, стратегията се обръща към представителите на българските национални малцинства, които са с чуждо гражданство. Предвижда се те да получават т.нар. зелена карта, която ще им гарантира равни права с всички местни жители, но само на територията на България. След като поработят тук, те ще имат възможност да кандидатстват и за гражданство.

Държавата планира да изработи специален каталог, в който общините ще представят какви са възможностите за заселване в тях, за оземляване, ще представят свободните общински жилища, доколкото ги има. В каталога ще бъдат описани неизползваните постройки и нужните ресурси за евентуалното им обновление и съживяване. Населените места с висока безработица ще предлагат възможности за предприемачество. Целта е не да бъде предоставяно жилище на всеки желаещ, а да бъдат привличани заселници в изостанали райони наравно с всички останали български граждани, които също ще могат да придобият собственост по този начин, обясни експертът по миграция от министерството на труда Лиляна Станкова.

Втората целева група са граждани на трети страни не от български етнос, но притежаващи квалификация, която отговаря на потребностите на българската икономика. Наемането ще става чрез Агенцията по заетостта, където работодателят ще представя изискванията и условията си. Държавата ще гарантира на чуждите граждани,

че те няма да бъдат дискриминирани тук, ще получават възнаграждение, достатъчно за нормален живот в страната. Допуска се чуждестранните работници да пристигат тук и със семействата си. МВР обаче ще дава разрешения само на тези от тях, които разполагат с достатъчно средства да издържат своите роднини. Със заминаването на титуляря от България ще отпътуват и членовете на семейството му, предвижда стратегията. За да се гарантира връщането на имигрантите в родината им, те ще се задължават да се явят в българските посолства там до месец след като трудовият им договор тук изтече, каза Станкова.

Висококвалифицираните чужденци ще влизат тук със синя карта – документ, който ще е еднакъв в целия ЕС. В момента се подготвя директива за това. През първите две години достъпът на притежателите на синя карта до българския пазар на труда ще става след тест, тоест ще се проверява дали за същата позиция няма кандидати от България или от Евросъюза, обясниха експертите. След този период ще действа регистрационен режим.

Чрез трудовите си аташета в Европа България ще анализира и нагласите на квалифицираните българи да се върнат. Според оценките на експертите в България има ниши за развитие на дребен и среден бизнес, които в развитите европейски държави вече са заети, и това може да привлече млади българи, натрупали първоначален капитал в чужбина.

Испанският опит
Испания е примерът за успешна политика в областта на трудовата миграция, чийто опит България планира да приложи. Спогодбите за заетост, които предлагаме на Молдова, Украйна и Армения, повтарят изцяло правилата, по които Мадрид приема български работници. От 2003 г. досега  в Испания са работили над 12 хил. души.

Испанските работодатели търсят най-често шофьори, механици, строителни и селскостопански работници. Обикновено няколко малки фирми обединяват офертите си, за да се уредят наведнъж формалностите. Чрез местните институции обявите стигат до Агенцията по заетостта и се разпространяват чрез бюрата по труда.

Испанските фирми поставят ограничения за възраст (преди години се търсеха работници само до 40 години, но недоверието вече е преодоляно и се приемат и по-възрастни) и формулират изискванията си за трудов стаж, опит, здравословно състояние. Всяка фирма обявява предварително заплатата, като изрично се посочва кои данъци и осигуровки са за сметка на работодателя и кои – на работника. Обикновено бизнесът поема и транспортните разходи на територията на страната си.

Източник: в. Дневник

Подобни статии:

1. Нелегални български работници в Испания вече не подлежат на експулсиране
2. Българи в Гърция протестират срещу ниските надници
3. Започва изследване за нагласите на българите в чужбина да се върнат у нас